3
0
Българският Стоунхендж се намира в селото в което прочутия Вълчан Войвода се установява със своята голяма дружина. Селото е сгушено в полите на Стара планина и крие своите тайни. Името на село Раювци идва от неговия първи жител, който го основава. Източно от селото се намира язовир Йовковци, който разкрива уникална панорама.
Вълчан Войвода, като много млад убил турчин, който се заглеждал по годеницата му и трябвало да бяга от родния край, стигнал до Бяло море и там се побратимил с гърка Спирос Димитър, който го научил на рибарство и мореходство. Двамата мислили да се занимават с пиратство около Цариград, но с малкия им каяк било безумие и Вълчан решил да събере дружина и да завардят някой пролом. Спирос дошъл с него, а Кара Емин ага, когото познавали от Цариград щял да им бъде шпионин и да съобщава за богати кервани. Работата потръгнала със смелия и съобразителен Вълчан начело, събрала се голяма дружина, а неговия побратим – поп Мартин, Спирос Димитър, Маленко Сърбин, Емин бей и Петър били подвойводи. Вълчан другарувал и с Индже войвода, Христо войвода и Кара Кольо. С последните построили Устремският манастир, наречен „Хайдушки“, а с поп Мартин и другите издигнали манастира на 7-те престола в Стара планина. Така Вълчан се издигал в нещо като главен български войвода, имал знаме от син атлаз със златен рис и всяка година правел сбор на всички хайдути и войводи, които имало в България в центъра ѝ в местността Станчов полугар до Троян, където събирали пари за челядта на пострадалите си другари и за освобождението на България, а Вълчан давал много пъти над всички. Събраното държели в Общата маара, която само той знаел и можел да ходи. Легендите за войводата са безкрай, някои свързват „трезора“ на хайдутите, не с планината, а с лагуните при Ропотамо, където бил рибарувал, или с разни вирове или с други планини, като Сакар, а не с Балкана. Вълчан войвода построил и единствения мост над река Резовска, който още пази спомена за него.
Неустрашим хайдутин, непреклонен в решенията си. Интересното е, че в неговата дружина е имало хайдути и от турски произход, като Емин ага, който по-късно с помощта на чичовците си достига до поста писар на хазнатаря и подава информация на Вълчан за пътищата на хазните, най-близък съратник му е бил поп Мартин. Като байрактар в първите години от неговото хайдутуване, е бил Кара Кольо, по-късно заместен от Стоян Берберина. Кара Кольо става байрактар на Инджето. През 1811 г. Вълчан се среща с капитан Георги Мамарчев в Букурещ, вуйчо на Раковски в своите мемоари пише за Кара Кольо: „моят духовний отец Черний Кольо“. Вълчан войвода е поддържал тесни връзки с „бащите“ на революцията в България, като съществуват непотвърдени сведения, че той е финансирал техните начинания.
Друга черта, която се приписва на Вълчан войвода, е, че той е събирал съкровища не само от турските бейове, но намирал и стари римски и тракийски съкровища. Но всичко било с една цел – да бъде за освобождението на България. Вълчан Войвода е пращал много младежи да учат в чужбина, за да има учени хора след Освобождението, като ги е издържал напълно. Много места и местности се свързват с името на Вълчан войвода в България. През 1793 г. Вълчан и брат му Костадин, който е по-възрастен с 40 години, отиват при дядо Делю. Той свързва Вълчан с Христо войвода, прочут по Странджа и Сакар. Вълчан е на 18 години, висок и едър, с черна дълга коса и светли гълъбови очи с мустаци. Участва в Руско-турската война през 1828-1829 година при освобождаването на град Созопол.
Източници: Уикипедия
