Skip to content
Menu
Севтополис
  • История
  • Земеделие
  • Тайнственост
  • Uncategorized
  • Планини
  • Махали
  • Спорт
Севтополис

Българският град Гюмюрджина и прадядо ми Боньо на служба в града

Posted on 31/10/202202/11/2022
2 0
Read Time:2 Minute, 33 Second

Гюмюрджина е град в Северна Гърция и част от България два пъти след Освобождението. Сега носи името Комотини. Населението е било смесено основно турско население в самия град, българи е имало и по- малко гърци. Българите са били мнозинство в селата и в цели чисто български села в околностите на града.

Първоначално градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война от 1913 г. от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюеджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия“ която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години – до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция на 10 февруари 1947 г.

Прадядо ми Боньо Димитров Калайджиев е бил изпратен през Втората Световна война на гарата в Гюмюрджина да работи. Бил е железничар.

Сега малко Българи, които ходят на почивка в Гърция знаят историята на града и че е бил Български.

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчванена българските търговци и занаятчии в града спира. Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец  Димитър Лалата.

Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, а българската църква е осветена в 1903 година. Един
Българин от Стара Загора а, именно Андрей Тошев, който е учен, ботаник, академик на БАН, дипломат и министър – председател, решава да опише за две свои пътувания през районите на Беломорието и Македония. Той описва областите след тяхното присъединяване към Царство България през април 1941 година. Ето и откъс от неговия разказ: “ Пристигнали на господстващите над Гюмюрджина височини, ние не можем да се нарадваме и на откритата се пред нас част от прекрасната низина на тоя град, Енидже и Саръшабан, мита от топлите води на Егея. Ето пред нас, край малката река Караджа, се разстила вече и самият богат град, наречен от гърците Комотини. В древността тук е бил селището Пордиле, – по-късно Максимианаполис. Днешният град е разположен на една падина в крайните родопски поли и е потънал в пленителни градини. Център на своята обширна околност, а в голяма степен и на Ахъ-Челебийско и Кушу-Кавашко, Гюмюрджина върти оживена търговия с тютюн, вино, памук, пашкули, кожи, жито, брашно и други. Сега в паметта ми възкръсват спомени отпреди близо трийсет години, когато минах за първи път оттук с покойните вече български приятели Баучер и Фон Мах, първият кореспондент на „Таймс“, а вторият на „Кьолнише Цайтунг. В центъра на града двата вековни явора, безмълвни свидетели на толкова превратности на съдбата, все тъй гордо простират мощните си клони.

Източници: Книгата “ Из Беломорието и Македония“, уикипедия

Share

Facebook
Twitter
Pinterest
LinkedIn

About Post Author

Spartak

didik4e@abv.bg
Happy
Happy
0 0 %
Sad
Sad
0 0 %
Excited
Excited
1 100 %
Sleepy
Sleepy
0 0 %
Angry
Angry
0 0 %
Surprise
Surprise
0 0 %

Average Rating

5 Star
0%
4 Star
0%
3 Star
0%
2 Star
0%
1 Star
0%
(Add your review)

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации

  • Старото село Калфа и неговата история
  • Местностите в село Горно Изворово
  • Средновековният изчезнал град Китеж при нападението на монголите
  • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух
  • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан

Архив

  • февруари 2023
  • януари 2023
  • декември 2022
  • ноември 2022
  • октомври 2022
  • септември 2022
  • август 2022
  • юли 2022
  • юни 2022
  • май 2022
  • март 2022
  • февруари 2022
  • януари 2022
  • декември 2021
  • ноември 2021
  • октомври 2021
  • септември 2021
  • август 2021
  • юли 2021
  • юни 2021
  • май 2021
  • април 2021
  • март 2021
  • февруари 2021

Категории

  • Uncategorized (2)
  • Земеделие (11)
  • Изкуство (3)
  • История (38)
  • Крепости (4)
  • Манастири (3)
  • Махали (7)
  • Мегалити (2)
  • Морски истории (1)
  • Планини (2)
  • Спорт (2)
  • Тайнственост (11)
  • Фолклор (1)
  • Църкви и храмове (1)

Категории

Последни публикации

  • Старото село Калфа и неговата история 19/02/2023
  • Местностите в село Горно Изворово 12/02/2023
  • Средновековният изчезнал град Китеж при нападението на монголите 11/02/2023
  • Възрожденският град Елена, запазил Българския дух 29/01/2023
  • Село Яковци в сърцето на Еленския Балкан 29/01/2023
  • Марков камък в Еленския Балкан 28/01/2023
  • Приказното село Селце 26/01/2023

Календар

март 2023
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
« фев.    
март 2023
П В С Ч П С Н
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
« фев.    

Мета

  • Регистрация
  • Вход
  • RSS поток за записи
  • RSS поток за коментари
  • WordPress България

Статии

©2023 Севтополис | Powered by SuperbThemes & WordPress