Българският град Гюмюрджина и прадядо ми Боньо на служба в града

Гюмюрджина е град в Северна Гърция и част от България два пъти след Освобождението. Сега носи името Комотини. Населението е било смесено основно турско население в самия град, българи е имало и по- малко гърци. Българите са били мнозинство в селата и в цели чисто български села в околностите на града.

Първоначално градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война от 1913 г. от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюеджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия“ която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години – до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция на 10 февруари 1947 г.

Прадядо ми Боньо Димитров Калайджиев е бил изпратен през Втората Световна война на гарата в Гюмюрджина да работи. Бил е железничар.

Сега малко Българи, които ходят на почивка в Гърция знаят историята на града и че е бил Български.

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчванена българските търговци и занаятчии в града спира. Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец  Димитър Лалата.

Българин от Стара Загора а, именно Андрей Тошев, който е учен, ботаник, академик на БАН, дипломат и министър – председател, решава да опише за две свои пътувания през районите на Беломорието и Македония. Той описва областите след тяхното присъединяване към Царство България през април 1941 година. Ето и откъс от неговия разказ: “ Пристигнали на господстващите над Гюмюрджина височини, ние не можем да се нарадваме и на откритата се пред нас част от прекрасната низина на тоя град, Енидже и Саръшабан, мита от топлите води на Егея. Ето пред нас, край малката река Караджа, се разстила вече и самият богат град, наречен от гърците Комотини. В древността тук е бил селището Пордиле, – по-късно Максимианаполис. Днешният град е разположен на една падина в крайните родопски поли и е потънал в пленителни градини. Център на своята обширна околност, а в голяма степен и на Ахъ-Челебийско и Кушу-Кавашко, Гюмюрджина върти оживена търговия с тютюн, вино, памук, пашкули, кожи, жито, брашно и други. Сега в паметта ми възкръсват спомени отпреди близо трийсет години, когато минах за първи път оттук с покойните вече български приятели Баучер и Фон Мах, първият кореспондент на „Таймс“, а вторият на „Кьолнише Цайтунг. В центъра на града двата вековни явора, безмълвни свидетели на толкова превратности на съдбата, все тъй гордо простират мощните си клони.

Източници: Книгата “ Из Беломорието и Македония“, уикипедия