Гюмюрджина е град в Северна Гърция и част от България два пъти след Освобождението. Сега носи името Комотини. Населението е било смесено основно турско население в самия град, българи е имало и по- малко гърци. Българите са били мнозинство в селата и в цели чисто български села в околностите на града.

Първоначално градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война от 1913 г. от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюеджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия“ която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години – до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция на 10 февруари 1947 г.

Прадядо ми Боньо Димитров Калайджиев е бил изпратен през Втората Световна война на гарата в Гюмюрджина да работи. Бил е железничар.

Сега малко Българи, които ходят на почивка в Гърция знаят историята на града и че е бил Български.


Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчванена българските търговци и занаятчии в града спира. Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата.
Източници: Книгата “ Из Беломорието и Македония“, уикипедия