3
0
Бекяровият род е от най-големите родове в село Сърневец. Първите заселници в селото, което се е наричало Караджоврен били братя Бекярови, които дошли от недалечното село Балаклии, а сега село Лозен. Те търсили работа и повече земя, която да обработват. Били ергени, като дошли в селото и оттам се появила и фамилията Бекярови, като на турски бекяр е ерген. Първо в селото дошъл един от братята Иван, който е и основоположник на рода, а после в селото пристигат и другите му двама братя. В родното им село Балаклии, което е чисто българско земята не стигала, а и била много бедна. Лозята били многобройни, а и затова името му и днес е Лозен. Наследниците все още пазят спомена за бащината къща в Балаклии. Къщата се намирала на мястото на днешната църква.
Когато се заселват в село Сърневец, Бекяровите заемат сегашната западна част на селото. Те са били много високи, снажни мъже. Имам информация назад в родословието за моя прапрадядо Таньо Бекяров. Той е бил шивач на мъжки дрехи и един от най-уважаваните в селото хора. Бил е пръв съветник на тогавашния кмет, заедно с другите съветници. Неговата основна дейност била да шие дрехи, като шиел зимни дрехи от шаяк, а летните от памучно изтъкани платове, като потури и аджамки.
Таньо Бекяров е имал трима сина и една дъщеря. Най-големият му син е Йовчо, роден през 1885 г. който ми е прадядо, средния е Тодор, а най-малкия е Христо, роден през 1898 г. Единствената дъщеря на Таньо се е казвала Руса. Моят прадядо Йовчо се е оженил за Стойка, която е била от Злати-Минчевия род. Прабаба Стойка е живяла 91 години. Те са имали 6 деца. Първо се ражда Радка, след това Тодорка, Иванка, Минка- моята баба и последен единствения им син Злати. На снимката е друга тяхна дъщеря, която се удавя след много голямо наводнение между селата. Тя се е казвала също Радка.
Това е откъс от книгата „Топонимията на Чирпанско“, където пише, че Бекярските са от най-големите родове.
Красотата на село Сърневец, пленява всеки посетил го. Усеща се някаква силна енергия, северно от селото до тези върхове и лозята, които са най-поддържаните в района. Местностите с крепости, рудници са немалко в землището на селото и ще бъдат представени специално в отделна статия.
На снимката е баба ми Минка, дъщерята на Йовчо Бекяров с дядо ми. Единствено тя приличала най-много на баща си Йовчо от сестрите и брат си. Имала неговите черти визуално, като скулесто лице, височина и благ характер. Йовчо е бил добряк и много сладкодумен. Той е бил винаги на път, защото е бил търговец. Ходил е с двата си вола из цяла Анадола, както си спомнят неговите деца. Търгувал е всичко и се връщал отново в родното село при своето голямо семейство. Йовчо Танев Бекяров, както и други хиляди Българи е бил на фронта и славил името на България по бойните полета. Една история, която ми разказа една моя братовчедка, за което и благодаря сърдечно е следната: „Йовчо бил на фронта, но попаднали в капан. Като се оттегляли по един скат и възвишението било голо и нямали възможност за укритие, а и след тях стреляли турците видял един мъж и го познал. Това бил негов племенник и му казал по име и му се извинил, че не може да го прегърне, като се срещнат, ако оживеят след войната, ще го сторят и се бил разплакал. През сълзи разказвал тази история, Йовчо.“ Аз се заех да проуча точните имена на този негов племенник и открих следното в държавен вестник. Имената му били Петко Райчев Йовчев, син на сестрата на баща му Таньо. Той бил от рода на Йовчовидевите. Не се видели повече и не могли, да се прегърнат, както си обещали. Петко Райчев Видев, служил в 12-ти полк и убит на 26.10.1912 г. при атаката на Одрин, заедно с още 6-ма свои събратя от селото. Прадядо ми Йовчо след атаката на Одрин оцелява и отива с българската армия на запад към района на неосвободените български територии все още, част от Османската империя. Ранен е на връх Повиен на 9-ти юли 1913 година. И се прибира в България след войната. Следващото негово участие е в Първата световна война, където е мобилизиран със заповед от 30.09.1915 г. в 30-ти Шейновски полк, като само две години след, като е бил ранен. И със заповед от 29.10.1918 г. за 30-ти Шейновски полк е обявен списък на запасни чинове, които да бъдат уволнени по случай общата демобилизация. В списъка под номер 25 фигура Йовчо Танев Бекяров от село Сърневец.
