Идеята за днешната статията дойде така, случайно миналото лято видях в Южна България да гледат от разсад непознат за мен зеленчук, което ми се стори странно да не знам или да не съм го чувал. Това беше батата или по известен като сладък картоф. Това е нова култура за България, която тепърва ще навлиза в страната ни. Впечатлен бях останал как картоф може да се направи на разсад и как всяко едно коренче внимателно се засява и иска много поливане, но за сметка на това дава мнохо висок добив от новозасаден корен. Тези площи с батата бяха био, тоест нямаха никаква химическа намеса и не се обработваха, освен да се плевят, доколкото е възможно. И ето сега започвам тази статия като вече отглеждащ за първи път от няколко дни този невероятно вкусен зеленчук, който има вкус на тиква и морков, но все пак е картоф.
Сладкият картоф или бата̀т (Ipomoea batatas) е многогодишно растение от род Грамофонче на семейство Поветицови. Растението произхожда от района на Централна и Южна Америка. Грудките на сладките картофи съдържат скорбяла и са най-богатата храна на бета каротин от 8,5 до 11,5 mg в 100 g от продукта. Най-високо съдържание има на витамин А, витамин B6, магнезий, калций, желязо, витамин C, калий, натрий, захари, въглехидрати, белтъчини и баластни вещества. Освен грудките, като храна понякога се използват и листата.
За качественото отглеждане на бататите е необходимо да бъдат засадени върху равнинни или слабо наклонени места с глинестопесъчлива и наносна почва. Подходящи предшественици са фъстъци, фасул, пъпеши и дини. Желателно е при подготовката на земята да се направи дълбока есенна оран, а преди последната пролетна обработка да се внесе 3-4 тона на декар разложен оборски тор. Предварително отгледаният разсад от кореноплодните трябва да се произведе няколко седмици преди засаждането на батати. За разсада са необходими здрави клубени с тегло над 200 грама. Рътенето им става в топли парници или топли лехи, защитени с двоен полиетиленов тунел. За засяването на 1 декар земя са необходими около 30 кг сладки картофи. Картофите за разсад се подреждат върху 8-10 см. пласт от чист речен пясък. Бататите се поставят така, че да не опират един в друг. Покриват се с 4-5 см от същия речен пясък и се поливат обилно. В началото нужната температура в парниците е 30 градуса и постепенно трябва да спада, докато стигне 21-24 градуса. След около 14-20 дни се появяват кълнове с нежни коренчета, които се отделят от майчините растения и се пикират на 5/5 см. в парници или лехи, покрити с полиетилен. Засаждането на открито при този вид картоф става в средата на май месец. Спрямо сорта и плодовитостта на почвата, се преценява и разстоянието, на което разсадът ще бъде засят. Най-често се оставят 75-100 см между редовете и 30 до 45 см в редовете. Веднага след засаждане разсадът се полива.
Картофът не е особено капризен, изисква редовна обработка на почвата и достатъчно влага, но трябва да се внимава, защото твърде високото количество вода може да навреди на растението. Необходимо е редовно да се махат появилите се плевели като за целта са достатъчни 2-3 окопавания през периода май-юни. Добре е бататите да се полеят 3-4 пъти през интервал 2-3 седмици. Нужно е и добро подхранване, като е желателно да преобладават калиевите торове. Най-подходящото съотношение между азота, фосфора и калия е 1:2:3, които се съдържат в амониева селитра, двоен суперфосфат и калиев сулфат. Бататите са готови за изваждане, когато са узрели напълно. Лесно може да се ориентирате по повърхността на прореза – при неузрелите е влажна, а при узрелите – суха. Картофите могат да бъдат извадени както с ръце, така и с плуг, но е много важно да се действа внимателно. Готовата продукция се сортира непосредствено след изваждането. При добра реколта може да извадите между 3 и 5 тона картофи от декар. За съхранението на бататите е необходимо да знаете, че не обичат висока влажност във въздуха, както и ниски температури. Препоръчва се да се съхраняват на сухо и проветриво място.
Има около 400 разновидности на батата, които разделят зеленчука в две главни категории според това как се променя сърцевината на грудката, когато се сготви. Едните стават сухи и твърди, а другите се скашкват. Логично едните видове са подходящи за каши и кашести гарнитури, а другите се използват за изпичане и запържване.
Това е и първият път, когато опитах сладък картоф. Направих си сам печени картофи във фурната с подправки по мой избор. Това е рецептата: Намазвам тавата с олио, режа на тънки шайби един картоф. В моя случай картофа беше малък около 400 грама. Сложих мащерка, джоджен, самардала и куркума, която прави уникален вкус върху сладкия картоф. Във фурната на 220 градуса за 30 минути и резултата:
Източници: Уикипедия, www.agronovinite.com