1
0
Обликът на град Казанлък и селата се променя демографски след Освобождението. Трудният живот в Балкана на Българите също е предпоставка за преселенията към Казанлък и равното Казанлъшко поле. Бедната неплодородна земя кара Балканджиите да аргатуват в чифлиците на турците в казанлъшко. През пролетта слизат от балканските села и колибаците за розобер млади девойки, които са придружавани на групи от драгомани, които се пазарят за брането на гюловия цвят и се настаняват в къщите на селяните. На следващата година същите пак слизат да работят и ако някоя девойка я няма, то тя явно се е омъжила вече в селото в което я е харесъл някой момък. Не е имало липса на работна ръка в миналото и работата на полето е била за всеки и всяко семейство се е препитавало така. В личната карта на моя прапрадядо, чието име нося е записано занятие – земеделец. Балканджиите слизат най-масово след Освобождението в изселилите се от турците села западно от Казанлък и в района на Средногорието. Най-голямо преселване има на Балканджии от Габровско от следните села и колиби – Зелено дърво, Топлеш, Нова Махала, Петковци, Баювци, Делиджиците, Етъра, Тодорчетата, Бичкиня, Недевци и Водиците. Моят прапрапрадядо също е бил Балканджия, който слиза от Гуглевци, което се намира между Трявна и Плачковци и сега е вилно селище. Преселва се в турското Имишлери, което значи на турски градина. Това е село Овощник. Селището според местни автори е било пълно с много овощни градини и оттам идва и името му. И първият кмет за когото се знае и е написано в книгата за селото е именно Митю Рачев – моя прапрапрадядо. Бил е кмет през 1895 -1896 г.
За него дори е написано следното в един откъс за Балканджиите в Казанлъшко: “ В Овощник от Червенаците се преселили Белчо и Митю Рачеви, Добри Иванов и Кою Иванов, от Улеите Илия и Цоню Йовчеви, а от село Радковци Генчо Гълъбаров и от Плачковци Енчо Ненков. В Габарево се преселили от село Топлеш родовете Тотю Коев, Кою Спасов, Ботю Спасов и Стефан Тотев. От Зелено дърво пък дошли братята Цаню, Иван и Миню Георгиеви. В Турия от село Зелено дърво се преселили родът Томашовите ( от този род е майката на Чудомир) . От други няколко габровски колиби дошли родовете Кацарови, Атанасоолар и Пенчо Рачевите. В Горно Сахране от село Зелено дърво дошли родовете на Христо Дянов, Леко Дянов и Христо Иванов Бонев, от село Топлеш родът на на Станчо Влайков, а от село Баювци дошъл родът на Мотю Петков – от който род произхожда днешния свещеник – потомствен отец Петко Мотев, служещ в храм „Св Троица“ в Казанлък. В Средногорово от село Зелено дърво са дошли Байрактарови, Славови, Москови, Генчеви, Говедарови и Габареви, а от Габровските колиби- Балчовия род. В Дунавци от село Топлеш дошли Тотю Пенчев, Станчо Симеонов, Христо Иванов, Тотю Топалов и Петър Дерменджиев. От село Нова махала идва Бошнаковия род ( днес един от най-големите в селото), а от Етър се преселва Аврам Начев.
